Начало Контекст Световният ден на психичното здраве е не само символ, но и покана за осъзнаване
7508
България

Световният ден на психичното здраве е не само символ, но и покана за осъзнаване

Световният ден на психичното здраве, отбелязван на 10 октомври, е не само символ, но и покана за осъзнаване, каза в интервю психологът Стефка Динева.По думите този ден напомня на хората да се вгледат в себе си с въпросите „Как се чувствам?“ и „Имам ли с кого да споделя?“.

| 10 Октомври 2025, 09:32 ч.
Световният ден на психичното здраве е не само символ, но и покана за осъзнаване
Световният ден на психичното здраве е не само символ, но и покана за осъзнаване
Снимка © Стефка Динева (личен )

Световният ден на психичното здраве, отбелязван на 10 октомври, е не само символ, но и покана за осъзнаване, каза в интервю психологът Стефка Динева. По думите този ден напомня на хората да се вгледат в себе си с въпросите „Как се чувствам?“ и „Имам ли с кого да споделя?“. Ако дори един човек реши да потърси помощ или да говори открито за това, което го тревожи, замисълът на деня е изпълнен, допълни тя. 

Заради катастрофа движението по пътя Смолян – Мадан се извършва  д

Започна редовното седмично заседание на Министерския съвет. Предложение до па

Внесохме предложение за временна мярка за ограничаване на износа на дизел и а

В Деня на народните будители - 1 ноември, трябва да си припомним, че силата н

Област Русе е готова да посрещне предстоящия зимен сезон, отчетоха по време н

Тази година темата е „Достъп до услуги – психично здраве по време на катастрофи и извънредни ситуации“.

„В моменти на бедствие или криза е нормално да се чувстваме уплашени и объркани,“ обяснява психологът Стефка Динева. „Първата стъпка е човек да си осигури физическа безопасност. След това е нужно да се върне в тялото, което означава – в реалността.“

Това, по думите , може да се постигне чрез дълбоко дишане, фокус върху телесното преживяване, движение, усещане за почва под краката. „Когато тялото се успокои, умът започва да се стабилизира. След това е важно преживяването да бъде утвърдено – да признаем страха си и да дадем пространство на болката,“ казва Динева.

Едва когато човек се почувства стабилен, може да потърси по-дългосрочна подкрепа. „Грижата започва от възстановяване на базовото функциониране, а после – постепенно навлизане в по-дълбоките емоционални процеси,“ обобщава тя.

Динева обясни, че психичното здраве не е липса на страдание, а способност да се възстановим, когато животът ни разтърси. „То е умението да преживяваме емоциите си, без да се изгубим в тях, и да поддържаме връзка с реалността, с другите и със себе си. Здрав човек не е този без трудности, а този, който знае как да се върне към вътрешния си център и да присъства в живота си“, уточни специалистът.

Открито е тялото на мъжа, който снощи извърши престъпление в центъра на София

Силно земетресение се усети преди минути в Кърджали. По същото време е регист

Присъединяването на България към еврозоната е историческа закономерност, тъй

Според нея психиката изисква същото внимание, каквото отделяме на физическото здраве. „Нашата психика има нужда от грижа, както тялото от движение и храна. Това означава да обръщаме внимание на емоциите си, да си позволяваме да казваме „не“, когато го чувстваме, и „да“, когато е истинско. Да пуснем контрола, да поискаме помощ, когато е нужно, и да си позволим почивка без вина“, посочи психологът.

Динева отбеляза, че през последните години се наблюдава положителна промяна в отношението към психичните заболявания. „Хората все по-често говорят открито. Зрялост настъпва, когато престанем да възприемаме психичното страдание като слабост и го разпознаем като сигнал, че нещо в живота ни има нужда от внимание“, каза тя.

По думите грижата за психичното здраве включва самонаблюдение върху мислите, емоциите и поведението, структура и яснота в ежедневието, движение, качествен сън и добра храна. „Здравето е и в отношенията, в които има взаимност и уважение. Психичното здраве започва там, където свършва осъждането“, добави тя.

Според Динева в България има много квалифицирани специалисти, а технологиите улесняват достъпа до тях. „Градовете са привилегировани, но терапевтичната работа вече е възможна и онлайн. Ако човек е готов да поеме отговорност за живота си, начин има“, заяви тя.

„Да потърсиш помощ не е слабост, а смелост“, подчерта Динева. „Страхът е естествен – той идва, за да ни предпази, не за да ни спре. Психотерапията е пространство, в което човек си връща управлението над живота. Тя не е само лечение, а и превенция, и растеж. Успех е, когато вече не се нуждаеш от такава помощ, защото си научил как да се справяш сам. “

Сред ранните признаци за нужда от професионална подкрепа специалистът посочи трудни емоции, които се отразяват на работата, отношенията и мотивацията, както и физически прояви като нарушен сън, концентрация или апетит. „Тялото често е най-честният израз на това, което се случва вътре в нас“, отбеляза тя.

Динева смята, че обществото има нужда от повече разговори и практически насочени обучения. „Необходими са програми за родители и учители, както и въвеждане на модули в образованието, които развиват разбиране и саморегулация. Промяната настъпва, когато създадем пространство, в което човек може да каже „не се чувствам добре“ без страх от осъждане“, допълни тя.

Семейството има основна роля в поддържането на психичното здраве, посочи психологът. „То може да бъде източник и на болка, и на изцеление. Подкрепата не означава да решаваме вместо другия, а да сме до него, без да отричаме болката му. Понякога „Виждам, че ти е трудно. Тук съм.“ са най-лечебните думи“, каза Динева.

Относно ролята на изкуствения интелект в психичното здраве тя изрази предпазливост. „Изкуственият интелект може да подпомага, но няма съпреживяване. Липсват присъствието и личността, които лекуват. Той е инструмент, който ще замества все повече човека, но сам по себе си не създава връзка. А връзката с другия е пространството, в което се случва трансформацията.“

Динева предупреди, че изкуственият интелект не може да поеме отговорност за чувствата и живота на човека. „Ако липсва критично мислене, рискът от заблуда е реален. Не можем да предвидим посоката на такава комуникация и решенията, които може да последват“, каза тя.

Според нея изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент за самопомощ – да подпомага анализа на мисли и навици. „Важно е да се използва осъзнато – като помощник, не като заместител на личната отговорност“, посочи тя.

„Възможно е човек да се чувства по-свободен да споделя с изкуствения интелект, защото липсата на човешко присъствие намалява страха от оценка. Но истинската промяна се случва в човешкото взаимодействие – изкуственият интелект борави със съдържанието, терапевтът – със съпреживяването“, заключи Стефка Динева.

Стефка Динева е магистър по позитивна психология от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и магистър по архитектура (DPLG) от École nationale supérieure d`architecture de Lyon (ENSAL), Франция.
От 2014 г. се занимава активно с психология, а от 2018 г. има самостоятелна практика в кабинет и онлайн. Сертифицирана е в различни направления, сред които хипнотерапия, арттерапия, емоционална интелигентност, медитативни и дихателни практики, както и интегративна психотерапия и психосоматика. Член е на Българската асоциация по хипноза и Българска Асоциация по Психосоматика и Интегративна Психотерапия.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Инвестиции за над 110 млн. лв. ще разкрият 411 нови работни места, предвижда проект на договор, одобрен от Министерския съвет
Министерският съвет одобри проект на договор, който да бъде сключен с инвеститори, получили сертификат по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Инвестициите на ...
Изложение "Дунавски овощари" събира в Русе експерти, производители и потребители на българските плодове
Специализирано изложение "Дунавски овощари 2025" ще се състои на 15-и ноември тази година в Русе. Събитието ще събере в зала "Арена Русе" производители, експерти и потребители на б ...
Правната комисия в парламента прие на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс
Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Вносителят на законопроекта е Министерски съвет. Сп ...
Водата в част от Елените е с отклонения от стандартите за качество
Проби от водата в някои обекти във ваканционно селище Елените показват несъответствие с изискванията на Наредба № 9 за качеството на питейната вода, съобщи на сайта си Регионалната ...
Кметът Васил Терзиев поиска оставката на главния архитект на София Богдана Панайотова
Столичният кмет Васил Терзиев поиска оставката на главния архитект на София Богдана Панайотова. Това съобщи кметът във Фейсбук.   Още от началото на мандата беше ясно, че ...
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
От 1 декември столичният район „Подуяне“ остава без изпълнител на сметопочистването и на снегопочистването
От 1 декември столичният район „Подуяне“ остава без изпълнител, както на сметопочистването, така и на снегопочистването, съобщи кметът на района Кристиян Христов във Фе ...
На официална премиера бе представена книга с разкази и документи за спасяването на медиците ни в Либия
На официална премиера в литературен клуб „Перото“ в София бе представена книгата „Либийският случай: всички дипломатически средства. Свидетелства и документи за т ...
Нямам намерение да подам оставка
Нямам намерение да подам оставка, заяви главният архитект на София Богдана Панайотова в публикация във Фейсбук. Днес Васил Терзиев публикува информация, че ми е поискал оставката к ...
Премиерът Росен Желязков изрази очакване диалогът между социалните партньор да бъде подновен
Премиерът Росен Желязков изрази очакване диалогът между социалните партньор да бъде подновен, след като днес работодателските организации не участваха в заседанието на Националния ...
Окръжната прокуратура в Хасково е повдигнала обвинение на шофьора на линейка, причинил смъртта на мъж в Симеоновград
Окръжната прокуратура в Хасково е повдигнала обвинение на шофьора на линейка, причинил смъртта на мъж в Симеоновград, съобщиха от прокуратурата. Мъжът е задържан за 72 часа. Шофьор ...
Тикер в 20:27 ч.
От 1 декември столичният район „Подуяне“ остава без изпълнител, какт ...
Начало Контекст
7508
България

Световният ден на психичното здраве е не само символ, но и покана за осъзнаване

Световният ден на психичното здраве, отбелязван на 10 октомври, е не само символ, но и покана за осъзнаване, каза в интервю психологът Стефка Динева.По думите този ден напомня на хората да се вгледат в себе си с въпросите „Как се чувствам?“ и „Имам ли с кого да споделя?“.

| 10 Октомври 2025, 09:32 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Световният ден на психичното здраве е не само символ, но и покана за осъзнаване
Световният ден на психичното здраве е не само символ, но и покана за осъзнаване
Снимка © Стефка Динева (личен )

Световният ден на психичното здраве, отбелязван на 10 октомври, е не само символ, но и покана за осъзнаване, каза в интервю психологът Стефка Динева. По думите този ден напомня на хората да се вгледат в себе си с въпросите „Как се чувствам?“ и „Имам ли с кого да споделя?“. Ако дори един човек реши да потърси помощ или да говори открито за това, което го тревожи, замисълът на деня е изпълнен, допълни тя. 

Тази година темата е „Достъп до услуги – психично здраве по време на катастрофи и извънредни ситуации“.

„В моменти на бедствие или криза е нормално да се чувстваме уплашени и объркани,“ обяснява психологът Стефка Динева. „Първата стъпка е човек да си осигури физическа безопасност. След това е нужно да се върне в тялото, което означава – в реалността.“

Това, по думите , може да се постигне чрез дълбоко дишане, фокус върху телесното преживяване, движение, усещане за почва под краката. „Когато тялото се успокои, умът започва да се стабилизира. След това е важно преживяването да бъде утвърдено – да признаем страха си и да дадем пространство на болката,“ казва Динева.

Едва когато човек се почувства стабилен, може да потърси по-дългосрочна подкрепа. „Грижата започва от възстановяване на базовото функциониране, а после – постепенно навлизане в по-дълбоките емоционални процеси,“ обобщава тя.

Динева обясни, че психичното здраве не е липса на страдание, а способност да се възстановим, когато животът ни разтърси. „То е умението да преживяваме емоциите си, без да се изгубим в тях, и да поддържаме връзка с реалността, с другите и със себе си. Здрав човек не е този без трудности, а този, който знае как да се върне към вътрешния си център и да присъства в живота си“, уточни специалистът.

Според нея психиката изисква същото внимание, каквото отделяме на физическото здраве. „Нашата психика има нужда от грижа, както тялото от движение и храна. Това означава да обръщаме внимание на емоциите си, да си позволяваме да казваме „не“, когато го чувстваме, и „да“, когато е истинско. Да пуснем контрола, да поискаме помощ, когато е нужно, и да си позволим почивка без вина“, посочи психологът.

Динева отбеляза, че през последните години се наблюдава положителна промяна в отношението към психичните заболявания. „Хората все по-често говорят открито. Зрялост настъпва, когато престанем да възприемаме психичното страдание като слабост и го разпознаем като сигнал, че нещо в живота ни има нужда от внимание“, каза тя.

По думите грижата за психичното здраве включва самонаблюдение върху мислите, емоциите и поведението, структура и яснота в ежедневието, движение, качествен сън и добра храна. „Здравето е и в отношенията, в които има взаимност и уважение. Психичното здраве започва там, където свършва осъждането“, добави тя.

Според Динева в България има много квалифицирани специалисти, а технологиите улесняват достъпа до тях. „Градовете са привилегировани, но терапевтичната работа вече е възможна и онлайн. Ако човек е готов да поеме отговорност за живота си, начин има“, заяви тя.

„Да потърсиш помощ не е слабост, а смелост“, подчерта Динева. „Страхът е естествен – той идва, за да ни предпази, не за да ни спре. Психотерапията е пространство, в което човек си връща управлението над живота. Тя не е само лечение, а и превенция, и растеж. Успех е, когато вече не се нуждаеш от такава помощ, защото си научил как да се справяш сам. “

Сред ранните признаци за нужда от професионална подкрепа специалистът посочи трудни емоции, които се отразяват на работата, отношенията и мотивацията, както и физически прояви като нарушен сън, концентрация или апетит. „Тялото често е най-честният израз на това, което се случва вътре в нас“, отбеляза тя.

Динева смята, че обществото има нужда от повече разговори и практически насочени обучения. „Необходими са програми за родители и учители, както и въвеждане на модули в образованието, които развиват разбиране и саморегулация. Промяната настъпва, когато създадем пространство, в което човек може да каже „не се чувствам добре“ без страх от осъждане“, допълни тя.

Семейството има основна роля в поддържането на психичното здраве, посочи психологът. „То може да бъде източник и на болка, и на изцеление. Подкрепата не означава да решаваме вместо другия, а да сме до него, без да отричаме болката му. Понякога „Виждам, че ти е трудно. Тук съм.“ са най-лечебните думи“, каза Динева.

Относно ролята на изкуствения интелект в психичното здраве тя изрази предпазливост. „Изкуственият интелект може да подпомага, но няма съпреживяване. Липсват присъствието и личността, които лекуват. Той е инструмент, който ще замества все повече човека, но сам по себе си не създава връзка. А връзката с другия е пространството, в което се случва трансформацията.“

Динева предупреди, че изкуственият интелект не може да поеме отговорност за чувствата и живота на човека. „Ако липсва критично мислене, рискът от заблуда е реален. Не можем да предвидим посоката на такава комуникация и решенията, които може да последват“, каза тя.

Според нея изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент за самопомощ – да подпомага анализа на мисли и навици. „Важно е да се използва осъзнато – като помощник, не като заместител на личната отговорност“, посочи тя.

„Възможно е човек да се чувства по-свободен да споделя с изкуствения интелект, защото липсата на човешко присъствие намалява страха от оценка. Но истинската промяна се случва в човешкото взаимодействие – изкуственият интелект борави със съдържанието, терапевтът – със съпреживяването“, заключи Стефка Динева.

Стефка Динева е магистър по позитивна психология от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и магистър по архитектура (DPLG) от École nationale supérieure d`architecture de Lyon (ENSAL), Франция.
От 2014 г. се занимава активно с психология, а от 2018 г. има самостоятелна практика в кабинет и онлайн. Сертифицирана е в различни направления, сред които хипнотерапия, арттерапия, емоционална интелигентност, медитативни и дихателни практики, както и интегративна психотерапия и психосоматика. Член е на Българската асоциация по хипноза и Българска Асоциация по Психосоматика и Интегративна Психотерапия.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
КЪМ АБОНАМЕНТА
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Инвестиции за над 110 млн. лв. ще разкрият 411 нови работни места, предвижда проект на договор, одобрен от Министерския съвет
Изложение "Дунавски овощари" събира в Русе експерти, производители и потребители на българските плодове
Правната комисия в парламента прие на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс
Водата в част от Елените е с отклонения от стандартите за качество
Кметът Васил Терзиев поиска оставката на главния архитект на София Богдана Панайотова
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Ноември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
В детайли
От 1 декември столичният район „Подуяне“ остава без изпълнител на сметопочистването и на снегопочистването
Контекст
На официална премиера бе представена книга с разкази и документи за спасяването на медиците ни в Либия
Контекст
Нямам намерение да подам оставка
Сфера
Премиерът Росен Желязков изрази очакване диалогът между социалните партньор да бъде подновен
На преден план
Окръжната прокуратура в Хасково е повдигнала обвинение на шофьора на линейка, причинил смъртта на мъж в Симеоновград
В детайли
Министерският съвет прие нова наредба за управлението на защитените зони
Местен фокус
Партия “Политическо движение Социалдемократи” предлага създаване на временен социален буферен фонд
Контекст
Министерският съвет одобри присъединяването на България към инициативата ,,EU SST Partnership“ за космическо наблюдение и проследяване
Контекст
Протестиращи се събраха Съдебната палата в София с искане на оставката на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов
Основна линия
Инвестиции за над 110 млн. лв. ще разкрият 411 нови работни места, предвижда проект на договор, одобрен от Министерския съвет
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD24 © 2025 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD24 © 2025 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.